Инсулт се получава, когато кръвоснабдяването на част от мозъка сериозно се наруши, лишавайки мозъчната тъкан от кислород и глюкоза. До няколко минути след началото, мозъчните клетки започват да умират. Най-разпространеният тип – исхемичен мозъчен инсулт – се получава в резултат на блокиране на артерия. Другият тип – хеморагичен мозъчен инсулт–се получава, когато кръвоносен съд се разкъса. Преходното нарушение на мозъчното кръвообращение, представлява временно нарушение на кръвоснабдяването на част от мозъчната тъкан без перманентни мозъчни увреди.

Около 80 процента от инсултите са исхемични. Те се получават, когато артериите в мозъка са стеснени или блокирани, което води до нарушаване на кръвоснабдяването (исхемия). Недостатъчният кръвоток лишава мозъчните клетки от кислород и хранителни вещества и те започват да загиват до минути.

Най-честите видове исхемичен инсулт включват:

• Тромботичен инсулт – тип инсулт, който се получава, когато кръвен тромб се формира в една от артериите, които кръвоснабдяват мозъка.
• Емболичен инсулт – получава се, когато кръвен тромб или други елемементи (например, мастни отлагания, бактериални вегетации) се формират извън мозъка и се пренесат чрез кръвоносната система до тънките мозъчни артерии.Най често това се получава При неправилна работа на сърцето (предсърдно мъждене);
• Хеморагичен инсулт се получава, когато кръвоносен съд в мозъка се разкъса и се получи кръвоизлив. Мозъчни кръвоизливи могат да се получат от редица състояния, които засягат кръвноносните съдове, включително неконтролирано високо кръвно наляагане (хипертензия) и слаби места в кръвоностните съдове (аневризми). Съществуват два вида хеморагични мозъчни инсулти – интрацеребрална хеморагия (вътремозъчен кръвоизлив) и субарахноидна хеморагия.

Натрупаните висококачествени доказателства, показват, че хипербарната кислородна терапия може да стимулира функционалното възстановяване след инсулт. Забележително е, че терапията помага дори ако инсултът настъпи преди години и предпазва мозъка от рецидиви на инсулт.

ХБОТ, работи ефективно, като доставя големи количества кислород до мозъка, което е жизненоважно за възстановяването и регенерирането на увредените зони. С течение на времето бавно възвръщате силата и усещането, заедно с по-светло настроение. Подобно на други терапии, търпението и ангажираността са от съществено значение, тъй като напредъкът се осъществява стъпка по стъпка.

Възстановяването от инсулт не е лесно пътуване, но разберете и вярвайте, че дори най-малкото подобрение може да намали тежестта както за вас, така и за Вашето семейство и да подобрите качеството на живота си. Както вече бе отбелязано, недостатъчният кръвоток лишава мозъчните клетки от кислород и хранителни вещества и те започват да загиват до минути. Интактни, но незначително перфузирани мозъчни клетки (наречени исхемична penumbra), обграждащи централната област на мъртвите клетки (наречени „umbra“), влизат в латентно състояние, усилващи функционалните увреждания от удара.

Хипербарната кислородна терапия намалява отока на мозъка и осигурява непрекъснат кислороден стимул за пробуждане на пасивните нервни клетки. Те водят до повишена мозъчна активност, ефективно ограничаване на степента на функционално (т.е. двигателно, сензорно и когнитивно) увреждане по време на острия стадий на мозъчния удар. Впоследствие хипербарната кислородна терапия индуцира растежа и диференциацията на нервните стволови клетки (неврогенеза) и стимулира „пренавиването“ на нервните пътища (невропластичност), което ефективно стимулира възстановяването на общата функция дори години след инсулт.

Във всички фази на възстановяване, хипербарната кислородна терапия може да играе важна роля в неврорехабилитацията и да увеличи максимално капацитета за функционално възстановяване. ХБОТ може да запази жизнеспособността на клетките в исхемичната penumbra по време на острата фаза, да ускори намалението на мозъчния оток и да изчисти възпалителните цитотоксини по време на подострата фаза, и насърчава невропластичността по време на хроничната фаза.

Предимства на хипербарната кислородна терапия при възстановяване на инсулт

По време на острата и подостра фаза (непосредствено след инсулт до 3 месеца след инсулт)

• Предотвратява по-нататъшното увреждане на мозъка и смъртта на клетките чрез доставяне на кислород до слабо окислени, но непокътнати мозъчни клетки ;
• Установява микроциркулация и съпътстващо кръвообращение, за да подобри доставянето на кислород до засегнатата област на мозъка ;
• Намалява отока и възпалението на мозъка, които инхибират обновяването на мозъчните клетки (неврогенеза).

По време на субакутната и хронична фаза (1 седмица до години след инсулт)

• Подобрява силата, мобилността, усещането, координацията, баланса, речта и контролът на червата и пикочния мехур чрез предизвикване на неврогенеза ;
• Подпомага пролиферацията, диференциацията и миграцията на нервните стволови клетки, активирайки невропластичност дори при хронични късни стадии на инсулт ;
• Подобрява паметта чрез модулиране на метаболизма на мозъка ;
• Подобрява депресията след инсулт чрез намаляване на нивата на серумния цитокин, ефективно противодействащ на отрицателните ефекти на пост-инсултната депресия върху функционалното възстановяване ;
• Повишава ефективността на физиотерапията и професионалната терапия чрез увеличаване на капацитета за физически упражнения ;
• Предпазва от рецидиви на инсулт .